Полумрак в хотелската стая. Палави сенки прескачат по стените... от свещите които съм запалила са... Очите ми тежат като олово, заспивам от умора.. почти цял ден пътувах към теб . Не искам да спя , но е по силно от мен . Внимателно ме наместваш в голямото легло , наместваш възглавници , искаш да ме завиеш.. опитваш да превърнеш часовете в които няма да те има в мигове.. .Невъзможно е , знаеш... Ще ми липсваш всяка секунда . Потъвам в меките прегръдки на леглото..и на съня. Под прозореца сънено бълбука реката , славеи се надпяват влюбено...Сънувам прекрасен сън , че си се върнал , че си тук.. Сякаш  те виждам иззад премрежените си клепки , слънцето се процежда през щорите и рисува по тялото ти графични желания... Бавно идваш към мен ,  усмихваш се . Невъзможно ! Сън е !Още е толкова рано , не може да си тук !Пристъпваш бавно , усещам как ме гледаш , любуваш ми се и не искаш да ме будиш.. .Знам как изглеждам - мъничка и нежна , гола в огромното легло...като малко котенце , като любима жена..Прекрасна..Ти ли го каза? Твоят глас ли чух... Знам че е сън,усмихвам се с надеждата да продължи още миг.. .само миг. Ръцете ти бавно и внимателно издърпват чаршафа от тялото ми , знам че ми се любуваш , знаеш че съм твоя... .Изведнъж ме обсипваш с целувки - хиляди , безброй прекрасни целувки ! Боже, моля те , нека съня ми продължи още миг ! Отварям очи и те виждам - тук си! И не е сън....

Ехааа,не ми казвай че това не е любов!

Любов е...най-прекрасната при това! :)